Съобщения
Солтбърн това е един от онези филми, които разделят мненията, провокират интензивни разговори и оставят трайна следа в съзнанието на зрителя Написан и режисиран от Емералд Фенел, известен с аплодирания си дебют Обещаваща млада жена (2020), Солтбърн той се рови в света на британската аристокрация със смел визуален стил, повествование, заредено с психологическо напрежение и провокативен тон, който не се страхува да оспори границите на добрия вкус.
Издаден през 2023 г, филмът смесва драма, черна комедия, напрежение и социална критика, всички обвити в атмосфера на упадък, желание и манипулация, С млад, но звезден актьорски състав, воден от Бари Кеоган и Джейкъб Елорди Солтбърн превръща се в изучаване на характера, изследване на силата на привличането и сатира на ексцесиите на висшата класа.
Синопсис
Съобщения
Оливър Куик (Бари Кеоган) е млад студент от скромен произход, който успява да влезе в престижния Оксфордски университет благодарение на стипендия Маргинализираният и социално неудобен Оливър се бори да се впише сред привилегированите си и арогантни връстници.
Всичко се променя, когато той става приятел с Феликс Катън (Джейкъб Елорди), очарователен, харизматичен и богат млад мъж, който изглежда се интересува от Оливър отвъд обикновената сърдечност. Феликс, в акт на щедрост или може би от скука, кани Оливър да прекара лятото в пищното си семейно имение: Солтбърн.
Съобщения
Веднъж в Солтбърн, Оливър навлиза в нов свят, белязан от екстравагантност, семейни тайни, сексуално напрежение и сложността на желанието. семейството на Феликс (Гел включително сестра му Венеция (Алисън Оливър), майка му Розамунд (Розамунд Пайк) и баща му сър Джеймс (Ричард Е. Грант) Козата е колкото очарователна, толкова и обезпокоителна.
С течение на дните възхищението на Оливър от Феликс се превръща в мания, а привидното аристократично спокойствие се пропуква Това, което започва като история за социална интеграция, води до мрачен психологически трилър, с неочаквани обрати и край, колкото противоречив, толкова и запомнящ се.
Основен актьорски състав
- Бари Кеоган като Оливър Куик: Keoghan представя майсторско и смущаващо изпълнение, улавяйки трансформацията на героя си с фини нюанси, които се развиват в лудост.
- Джейкъб Елорди като Феликс Катън: Със своето внушително физическо присъствие и естествен чар Елорди играе младия аристократ със смесица от арогантност и топлина, която го прави неустоим и опасен.
- Розамунд Пайк като Елспет Катън: Ексцентричната майка на Феликс предлага представление, което смесва комедия и студенина, спомняйки си миналите си роли, но с по-декадентски привкус.
- Ричард Е. Грант като Сър Джеймс Катън: Патриархът на семейството, разсеян и самовлюбен, добавя нотка сатира към английската аристокрация.
- Алисън Оливър като Венеция Катън: Проблемната сестра на Феликс предлага представление, пълно с емоционална интензивност.
- Кери Мълиган като Пам, ексцентричен приятел на семейството, в кратко, но много поразително участие.
Критики
Солтбърн той получи смесени отзиви от специализираната преса, докато някои похвалиха смелата режисура и актьорските изпълнения на Фенел, други поставиха под въпрос екстремния тон на филма и някои от неговите наративни решения.
Положителни точки, подчертани от критиците:
- Стилистична посока: Изумруденият Фенел още веднъж демонстрира способността си да създава уникални атмосфери, с внимателно проектирана естетика и ритъм, който се колебае между съзерцателното и френетичното.
- Изпълнения: Бари Кеоган е широко признат за пълната си отдаденост на ролята. Неговият образ на Оливър Куик е описан като Îlahypnotica arbol и Îlaperturbadora arbol, с моменти на уязвимост и брилянтна манипулация.
- Провокативна писменост: Въпреки че не всички го харесаха, сценарият на Фенел беше смятан за смел от много критици, с остър диалог и безкомпромисен портрет на морален упадък.
Отрицателни отзиви:
- Излишна сексуална символика: Някои сцени бяха смятани за ненужно графични или шокиращи, което за някои критици изглеждаше по-скоро като търсене на противоречия, отколкото като наративен принос.
- Проблеми с тона: Филмът се движи между черна комедия, драма и трилър и не винаги успява да балансира тези елементи по последователен начин.
Обществен прием
Общата аудитория също беше разделена, Докато някои зрители си тръгнаха очаровани от интензивността и оригиналността на Солтбърн, други бяха объркани или неудобни от провокативното му съдържание.
На платформи като Rotten Tomatoes филмът поддържа среден рейтинг. той резултат на публиката беше по-висок от критиците, предполагайки това Солтбърн той особено се свърза с млада публика, отворена за рисковани предложения.
В социалните мрежи като TikTok и Twitter много сцени станаха вирусни, особено тези с интензивен сексуален или емоционален заряд Музиката и визуалните ефекти, заедно с неочаквани и противоречиви моменти, помогнаха на филма да се превърне във феномен на онлайн разговор.
Технически и визуални аспекти
Един от най-забележителните елементи на Солтбърн това е неговата визуална секция. Фенел си сътрудничи с директора на фотографията Линус Сандгрен (Носител на Оскар за La La Land) да създава изображения, които изглеждат взети от бароковата живопис: симетрични, наситени и натоварени с детайли.
Забележителни технически елементи:
- Арт направление: Имението Солтбърн е герой само по себе си Всяка стая, градина или коридор е заредена със символика и визуален упадък Стилът напомня на филми като Любимецът или Широко затворени очи.
- Саундтрак: Композиран от Антъни Уилис, и включва популярни песни от 2000-те като ИУбийство на дансинга долу, който играе решаваща роля във финалната сцена Музиката работи като наративен и емоционален инструмент.
- Костюми: Костюмите отразяват контраста между социалните класи, както и психологическото влошаване на героите в целия филм От елегантни тоалети до умишлена голота, всяко естетическо решение съобщава нещо повече.
- Събрание: Има дълги поредици, някои дори без съкращения, които създават напрежение или дискомфорт. Повторението и гледната точка също се играят, карайки зрителя да се съмнява какво вижда.
Заключение
Солтбърн това не е филм за всеки, но несъмнено е произведение, което не оставя никого безразличен Неговата смесица от визуална красота, социална критика, еротика и изкривена психология го прави интензивно и уникално кинематографично изживяване.
Емералд Фенел за пореден път демонстрира, че е смел режисьор, който не се страхува да изследва мрачни теми или да оспорва традиционните норми на комерсиалното кино. Солтбърн това е едновременно сатира на богатите и изследване на манията, желанието за принадлежност и опасностите от идеализирането на другите.
Макар че екстремният му тон може да предизвиква разногласия, а някои наративни решения може да изглеждат безпричинни, безспорно е, че филмът успява да породи разговор, неудобство и очарование А в кинематографична панорама, наситена с предсказуеми формули, това вече е голямо постижение.
