Солтбърн (2023): Мрачно пътешествие през ексцесиите на британския елит

Солтбърн Това е един от онези филми, които разделят мнения, разпалват ожесточени дискусии и оставят трайно впечатление у зрителя. Сценарист и режисьор е Емералд Фенъл, известна с аплодирания си дебют. Обещаваща млада жена (2020), Солтбърн Той се потапя в света на британската аристокрация със смел визуален стил, разказ, зареден с психологическо напрежение, и провокативен тон, който не се бои да оспори границите на добрия вкус.

Издаден през 2023 г., филмът съчетава драма, черна комедия, съспенс и социален коментар, всичко това обгърнато в атмосфера на упадък, желание и манипулация. С участието на млад, но звезден актьорски състав, воден от Бари Киоган и Джейкъб Елорди, Солтбърн Това се превръща в изследване на характера, изследване на силата на привличането и сатира на ексцесиите на висшата класа.

Синопсис

Оливър Куик (Бари Киоган) е млад студент от скромно семейство, който е приет в престижния Оксфордски университет със стипендия. Изгнаник и социално неудобен, Оливър се бори да се впише сред привилегированите и арогантни своите връстници.

Всичко се променя, когато той се сприятелява с Феликс Катън (Джейкъб Елорди), очарователен, харизматичен и богат млад мъж, който изглежда се интересува от Оливър отвъд обикновената сърдечност. Феликс, в акт на щедрост или може би от скука, кани Оливър да прекара лятото в разкошното му семейно имение: Солтбърн.

Веднъж пристигнал в Солтбърн, Оливър навлиза в нов свят, белязан от екстравагантност, семейни тайни, сексуално напрежение и сложния характер на желанието. Семейството на Феликс – включително сестра му Венетия (Алисън Оливър), майка му Розамунд (Розамунд Пайк) и баща му сър Джеймс (Ричард Е. Грант) – е едновременно очарователно и обезпокоително.

С течение на дните възхищението на Оливър от Феликс се превръща в мания, а привидното аристократично спокойствие започва да се разпада. Това, което започва като история за социална интеграция, се превръща в мрачен психологически трилър с неочаквани обрати и край, едновременно противоречив и запомнящ се.

Главен актьорски състав

• Бари Киоган като Оливър КуикКиоган предлага майсторско и смущаващо изпълнение, улавяйки трансформацията на героя си с фини нюанси, които прерастват в лудост.
• Джейкъб Елорди като Феликс КатънС внушителното си физическо присъствие и естествен чар, Елорди изобразява младия аристократ със смесица от арогантност и топлина, която го прави неустоим и опасен.
• Розамунд Пайк като Елспет КатънЕксцентричната майка на Феликс предлага изпълнение, което съчетава комедия и студенина, напомнящо за предишните ѝ роли, но с по-декадентски обрат.
• Ричард Е. Грант като Сър Джеймс КатънПатриархът на семейството, разсеян и самовлюбен, добавя нотка сатира към английската аристокрация.
• Алисън Оливър като Венеция КатънПроблемната сестра на Феликс прави изпълнение, заредено с емоционална интензивност.
• Кери Мълиган като Пам, ексцентричен приятел на семейството, в кратка, но много впечатляваща поява.

Отзиви

Солтбърн Филмът получи смесени отзиви от специализираната преса. Докато някои похвалиха смелата режисура на Фенъл и актьорската игра, други поставиха под въпрос крайния тон на филма и някои от неговите наративни избори.

Положителни моменти, подчертани от критиците:

• Стилистична насокаЕмералд Фенел за пореден път демонстрира способността си да създава уникални атмосфери, с внимателно проектирана естетика и ритъм, който се колебае между съзерцателно и неистово.
• ИзпълненияБари Киоган е широко признат за пълната си отдаденост на ролята. Неговото превъплъщение в Оливър Куик е описано като „хипнотично“ и „смущаващо“, с моменти на уязвимост и брилянтна манипулация.
• Провокативен сценарийВъпреки че не всички го харесваха, сценарият на Фенъл беше сметен за смел от много критици, с остри диалози и безкомпромисно изобразяване на моралния упадък.

Отрицателни отзиви:

• Прекомерна сексуална символикаНякои сцени бяха сметнати за ненужно графични или шокиращи, което на някои критици им се стори по-скоро търсене на противоречие, отколкото наративен принос.
• Проблеми с тонаФилмът се движи между черна комедия, драма и трилър и не винаги успява да балансира тези елементи последователно.

Обществена приемна

Широката публика също беше разделена. Докато някои зрители останаха очаровани от интензивността и оригиналността на СолтбърнДруги се чувстваха объркани или неудобно от провокативното му съдържание.

В платформи като Rotten Tomatoes филмът поддържаше среден рейтинг. оценка на аудиторията Беше по-висока от оценката на критиците, което предполага, че Солтбърн Това се свърза особено с млада аудитория, отворена за рисковани предложения.

В социалните медийни платформи като TikTok и Twitter много сцени станаха вирусни, особено тези с интензивно сексуално или емоционално съдържание. Музиката и визуалните ефекти, заедно с неочаквани и противоречиви моменти, помогнаха на филма да се превърне в онлайн феномен.

Технически и визуални аспекти

Един от най-забележителните елементи на Солтбърн Става въпрос за визуалния аспект. Фенъл си сътрудничи с оператора. Линус Сандгрен (Носител на „Оскар“ за Ла Ла Ленд) за да създавате изображения, които изглеждат сякаш са от барокова картина: симетрични, наситени и пълни с детайли.

Забележителни технически елементи:

• Арт дирекцияИмението Солтбърн е само по себе си герой. Всяка стая, градина или коридор са изпълнени със символика и визуален упадък. Стилът напомня на филми като Любимият или Широко затворени очи.
• СаундтракКомпозирана от Антъни Уилис, музиката включва популярни песни от 2000-те години, като например „Murder on the Dancefloor“, която играе ключова роля в последната сцена. Музиката функционира като разказвателен и емоционален инструмент.
• СъблекалняКостюмите отразяват контраста между социалните класи, както и психологическото влошаване на героите през целия филм. От елегантни костюми до умишлена голота, всеки естетически избор предава нещо повече.
• МонтажИма дълги сцени, някои дори без съкращения, които създават напрежение или дискомфорт. Филмът си играе и с повторения и гледни точки, карайки зрителя да се съмнява в това, което вижда.

Заключение

Солтбърн Не е филм за всеки, но със сигурност е произведение, което не оставя никого безразличен. Съчетанието от визуална красота, социален коментар, еротика и изкривена психология го прави интензивно и уникално кинематографично преживяване.

Емералд Фенъл за пореден път доказва, че е смел режисьор, който не се страхува да изследва мрачни теми или да оспорва традиционните норми на комерсиалното кино. Солтбърн Това е едновременно сатира на богатите и изследване на обсебването, желанието за принадлежност и опасностите от идеализирането на другите.

Въпреки че крайният му тон може да се окаже противоречив, а някои наративни избори може да изглеждат ненужни, не може да се отрече, че филмът успява да предизвика разговор, да разтревожи и да очарова. А в кинематографичен пейзаж, наситен с предсказуеми формули, това вече е забележително постижение.

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ